Да бъдеш воин

Без враг се сила не познава, без враг се сила не калява.

За да следва пътя на знанието, човек трябва да е с много богато въображение. По пътя на знанието нищо не е така ясно, както бихме искали да бъде.

Нищо няма да спечелиш, ако избързаш. Искаш ли да оцелееш, трябва да си кристално чист и до смърт сигурен в себе си.

Ако воинът иска да успее в каквото и да било, успехът трябва да се постигне спокойно с много усилия, но без стрес или вманиачаване.

Личната сила е чувство. Нещо като чувство, че си роден с късмет, или може да се нарече на гласа. Личната сила е нещо, което човек придобива с цял един живот борба.

Всеки човек може да вижда и все пак предпочитаме да не си спомняме това, което виждаме.

Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на познанието. Защото изкуството на този воин е да изравни ужаса да си човек с чудото да си човек.

Ние знаем какви сме но не знаем какви можем да бъдем. Шекспир

В даден момент воинът е способен да прави много неща, които изобщо не е могъл да прави преди години. Самите тези неща не са се променили. Променила се е неговата представа за самия себе си.

Да бъдеш воин не е просто въпрос на желание. То е по-скоро непрестанна борба, която продължава до сетния миг на живота ни. Никой не се е родил воин, както никой не се е родил обикновен човек. Ние изграждаме от себе си едното или другото.

Един велик войн е казал „Възвишен е войнът, който спечели победа без битка.”

Силата винаги предоставя един кубичен сантиметър шанс на воина. Изкуството на воина е в това да бъде гъвкав, за да го улови.

Една от най-удивителните сили в живота на воините е страхът, защото ги подтиква да учат.

Веднъж постигнем ли вътрешно мълчание, всичко става възможно. Начинът да престанем да говорим на себе си е същият като начинът, по който сме се научили да си говорим. Ние сме били обучени принудително и категорично, затова точно така трябва да се отучим принудително и категорично.

Воинът действа така сякаш знае какво прави, когато всъщност не знае нищо.