Златното момиче, приказки

Приказката „Златното момиче” разказва как един баща трябвало да изостави любимата си дъщеря в гората, защото втората му жена я мрази и иска нейната доведена дъщеря да наследи всичко. Тя успява да принуди бащата да отведе Златка в гората и да избяга, докато момичето тича да стигне една питка хляб. Златка се изплашва като всяко дете, но не се отчайва и докато търси обратния път за дома си, открива малка къщичка в гората. Започва да хлопа да й отворят. Отвътре се чува глас на стара жена:

– Ако си момиче – влез, ако си момче – продължавай си по пътя.

– Момиче съм – отговорила Златка и влязла в къщичката.

Посрещнали я една стара жена, облечена в черно, и много животни,

повечето от които били жаби, гущери и змии. Всички те издавали радост-

ни звуци, докато момичето влизало.

Старата жена разпитала гостенката, разбрала какво й се е случило

и като я нахранила, легнали да спят. На сутринта станала много рано,

преди изгрева на Слънцето. Веднага след нея станало и момичето.

– Аз отивам по мои си работи – казала старата жена. – Ти накълцай

трева, свари трици и нахрани животинките ми. Но внимавай да не им

дадеш храната гореща и да изгориш езичетата им.

– Добре, бабо! – отговорило момичето и се захванало за работа.

Сварило храната, изчакало да поизстине, дало я на животните и за-

почнало да чисти и подрежда къщата. Гостенката ошетала навсякъде и

взела да си играе с животните, свалила си герданчето и вързала на всички

по едно мънисто. Така ги заварила старата жена, когато се прибрала вкъ-

щи.

– Нахрани ли ви добре кака? – попитала тя животните.

– Кака нас пок, пок! – отговорили те задружно.

– И баба на кака пок, пок! – казала старицата и оставила торбата с

билките зад вратата.

– Бабо, бабо – виж! – викнали всички животни – Кака ни върза гердан-

чета!

– И баба ще й върже герданче! – отговорила старицата.

Излязла старата жена пред къщата си, на брега на чистата и бист-

ра планинска река, която течала наблизо, седнала и казала:

– Аз се изморих днес от ходене в гората, затова ще подремна. Ти гле-

дай реката. Като дойде зелената вода – не ме събуждай, като дойде черве-

ната вода – не ме събуждай, като дойде черната вода – пак не ме събуждай,

но като видиш да идва жълтата вода – събуди ме.

И заспала. Момичето седнало до нея и се загледало във водата. Кога-

то дошла жълтата вода, то събудило старата жена.

– Ела – казала бабата, – влез във водата и се потопи цялата в нея.

Когато стигнеш дъното, хвани здраво каквото напипаш и бързо излез от

реката.

Момичето навлязло във водата, потопило се, хванало с ръце нещо и

веднага излязло от реката. В ръцете си държало малко дървено сандъче.

– Сега тръгни по тази пътека – казала старата жена. – До довечера

ще стигнеш у дома си, ако не се отклониш от пътя.

– Добре, бабо, – казало момичето. – Благодаря ти, че ми показваш

пътя за дома и ме изпращаш с дарове, та да не ме бие мащехата.

Когато стигнала у дома, било късна вечер. Отворила вратата и ця-

лата къща се изпълнила със светлина. Момичето светело като златно, за-

това започнали да я наричат Златка златното момиче. Мащехата запо-

чнала да й се кара, къде се губи, че работа я чака, а баща й се спуснал зарад-

ван към нея. Той много трудно понасял мисълта, че изоставил дъщеря си

сама в гората. Вече мислел, че дивите зверове са я разкъсали през нощта.

– Тате – казало момичето, – това сандъче е за тебе.

Отворили сандъчето. То било пълно със злато и диаманти. Маще-

хата веднага я разпитала какво е правила и откъде е взела сандъчето. На

сутринта станала рано, замесила питка, опекла я и казала на мъжа си:

– Заведи и моето момиче на същото място, търкулни питката и

бързо се връщай тук.

– Добре – отговорил той и изпълнил заръката.

Дъщерята на мащехата следвала точно указанията на Златка и

скоро видяла къщичката на горската жена. Почукала да й отворят:

–

Ако си момиче – влез! – отговорила отвътре старицата – Ако си

момче – продължавай по пътя си!

– Момиче съм, не чуваш ли?! – отговорила дъшерята на мащехата. –

Отвори и ще видиш!

– Че то е отворено – отговорила старицата.

Момичето влязло и се разпищяло, защото срещу него идвали много

жаби, гущери, змии и всякакви животни.

– Какви са тези гадини! – викнала тя – Ще ме ухапят!

Бабата не казала нищо, нахранила я и легнали да спят. На сутринта

станала рано, преди изгрева на слънцето, събудила момичето и казала:

– Аз отивам в гората по работа. Нарежи трева, попари трици и на-

храни гадинките ми. Но внимавай да не им дадеш гореща храната, защото

ще си попарят езичетата.

– Затова ли ме будиш толкова рано?! – тросналосе момичето. – Няма

да умрат гладни. Ще ги нахраня – и отново заспала.

a 48 A a 49 A

Старата жена не казала нищо и излязла.

Минало време, станало обед, едва тогава момичето се събудило.

Гладни сме, г – ладни сме! – викнали животните към нея.

– И аз съм гладна, но няма кой да ми даде да ям! – троснала се тя.

Накълцала тревата, но много наедро, попарила я с вряла вода и я дала

на животните.

– На, яжте, като сте гладни!

– Къх, къх! – завикали те, парейки си езичетата.

Момичето хапнало каквото имало на масата от вечерта и отново

легнало да спи.

Когато старата жена се върнала, а животните още от прага я по-

срещнали с викове:

– Бабо, кака нас – къх, къх!

– И баба на кака – къх, къх! – отговорила старицата и влязла вътре

в стаята. Видяла спящото момиче, събудила го и казала:

– Аз ще полегна малко да си почина, ти иди отвън до реката и гледай

водата внимателно. Когато дойде зелената вода – няма да ме будиш, кога-

то дойде червената вода – няма да ме будиш, когато дойде жълтата вода

пак няма да ме будиш, но когато дойде черната вода – веднага ме събуди!

– Добре – казало момичето и излязло навън.

Когато дошла черната вода, то извикало бабата. Старата жена

хванала гостенката за ръката – за малкото пръстче и я потопила във

водата.

– Наведи се, каквото хванеш – стискай го здраво и бързо излез на-

вън.

Момичето се потопило, хванало едно сандъче и веднага излязло на

брега.

– Сега тръгни по тази пътека – казала старицата, – до довечера ще

си у дома си. Не отваряй сандъчето, докато не стигнеш. Дай го на майка

си.

Момичето кимнало и тръгнало бързо по пътеката. Когато се появи-

ла на вратата, майка й извикала от ужас, защото на прага стояло едно

черно като дявол момиче. Бързо грабнала и нетърпеливо отворила сандъ-

чето. От него изскочили гущери, змии и жаби и ги подгонили из къщата. Тя

хукнала да бяга навън.

– Какво си сторил на детето ми?! – започнала да крещи на мъжа си.

– Не знам! – отговорил той – Направих същото, както със Златка.

За красотата и добротата на Златка се разчуло навсякъде. Всички

я наричали златната Златка. Научил и царският син – Принцът, и тръг-

нал да види коя е тази красавица, защото вече си търсел съпруга. Злата

мащеха решила да излъже принца, като скрие Златка и му даде своята дъ-

щеря с измама. Тя казала, че ще даде дъщеря си, само акоПринцът я хареса

по малкото й пръстче. Принцът се съгласил, защото, мислел си той, човек

е еднакъв навсякъде. Скрили черното момиче под тежко и дълго було. Кога-

то дошъл Принцът, тя му показала малкото си пръстче, което било бяло,

защото за него я държала горската старица, когато я потапяла във вода-

та. Харесал пръстчето й Принцът и всички тръгнали към царския дворец.

Внезапно на стобора пред коня на невестата кацнал петелът на стопани-

те и се разкукуригал, като силно пляскал с криле, плашейки конете.

Принцът забелязал, че петелът нарочно крещи пред коня с булката,

затова се усъмнил и свалил булото й. Като разбрал измамата, той мно-

го се ядосал, но простил на мащехата заради молбите на Златка, която

стражите открили скрита под едно голямо корито в плевнята. Принцът

не искал да започва сватбата си с лошо. Оженил се за Златка златното

момиче и двамата заживели щастливо.