Любовни стихове
Междучасие
Звънецът звънна като гонг.
Започна междучасие.
И ний играхме пинг-понг
на дървените маси.
Свистеше дивият размах
на старите ни хилки.
Обгръщаше ни облак прах
и шепот на престилки.
Ти беше с равнодушен вид
там,
точно до вратата.
Картина
С всички цветове на едно лято,
една есен,
една зима,
една пролет,
със таланта на едно съгласие,
с вдъхновението на крилата,
с мекия графит на оня молив,
писал тайно първото писмо
през едно последно междучасие –
ние нарисувахме картина.
Истина е
Аз съм вече влюбен.
Тъжно ми е, но защо се радвам?
Хората са нови, даже хубави,
а небето — синьо, изненадващо.
Чувствам силни всичките си мускули.
Искам да се движа бързо,
да измина дълго разстояние,
пред една количка да закуся
хрупкава и зачервена баничка.
Влюбен съм
Под мен морето е спокойно, рязко.
Спускам се зашеметен надолу*
слагам дрехите си върху пясъка,
плувам със широк, моряшки кроул.