Едва луната в тъмното залезе

Едва луната в тъмното залезе,

едва прибрала своите лъчи,

от езерото синьо ти излезе,

огряла всичко с утринни очи.

Стоях. Мълчах. Видение ли зърнах?

Протегнех ли ръцете си сега,

аз можех езерото да прегърна,

когато ти вървеше по брега. Виж още

Тук, където ти сега стоиш

Тук, където ти сега стоиш,

тук, при тези непознати бездни,

погледни на съмване и виж —

цялата земя сега е звездна.

Звездна е далечната луна,

твоята пътека извървяла.

Утре ще се знае, че жена

над гори като звезда е гряла. Виж още

Започнат ли на листа да се ронят

Започнат ли на листа да се ронят

за тебе думите ми до една,

аз не рисувам никога икона,

пред нея да мълча на колена.

Да моля даже за една трошица,

сгреша ли някъде, да ми прости.

Аз търся в тебе повика на птица,

която иска все да се лети. Виж още

Пак странно нещо между нас се случи

Пак странно нещо между нас се случи,

откакто двама крачим под звезди.

Аз твоите стъпки непознати уча,

а ти дочуваш моите отпреди.

И странна орис вече ни привлича.

Застанем ли сега един до друг,

започвам аз на тебе да приличам,

а ти на мене — момъка от Юг.

  Виж още

Пея аз за твоите очи

Пея аз за твоите очи,

сини ангелчета в бели нощи.

Песента за теб докрай звучи.

Знаеш ли защо я пея още?

Блага песен си ми вече ти,

дето само до средата зная.

До средата нека да звънти.

Аз не искам да науча края. Виж още

Прехвърля своето въже дъгата

Прехвърля своето въже дъгата

през планината южна като път.

Единия й край държа в ръката,

а другия е в твоята ръка – отвъд.

Въртим я двамата през върховете,

а утрото, като едно момче,

прескача ли, прескача ли въжето,

протегнало ръце, да порасте. Виж още

Зарови тънък кичур от коса

Зарови тънък кичур от коса

под корен на лозница да живее,

когато падне третата роса,

косата ти да стане като нея.

Голяма да порасне вече тя,

изгряла в синята небесна книга.

… Като лоза обвиваш ме сега,

която до луната ме издига. Виж още