Сребрист сонет

Старомодно пак ми се пише —

с прост молив на кариран лист

един малък сонет сребрист —

нека бъде съвсем излишен.

 

Старомодно пак ми се пише —

с точна форма и без подтекст

и моливът с привичен жест

под ръката ми да въздиша.

 

Никой нищо не ми завеща,

нямам никакви ценни неща:

ни Ван Гог, ни Страдивариус,

 

затова някой ден под секрет,

мой единствен законен нотариус,,

отвори този малък сонет.

 

Автор: Недялко Йорданов

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.