Сребрист сонет
0
Старомодно пак ми се пише —
с прост молив на кариран лист
един малък сонет сребрист —
нека бъде съвсем излишен.
Старомодно пак ми се пише —
с точна форма и без подтекст
и моливът с привичен жест
под ръката ми да въздиша.
Никой нищо не ми завеща,
нямам никакви ценни неща:
ни Ван Гог, ни Страдивариус,
затова някой ден под секрет,
мой единствен законен нотариус,,
отвори този малък сонет.
Автор: Недялко Йорданов