Спомен

По стълбите на моя таен,

почти преодолим нагон

вървяхме към един случаен

таван с балкон и грамофон

 

неосъзнати, непознати

и необмислени до край

през спомени, комплекси, дати

в началото на месец май

 

хиляда триста и не зная

коя година… При това

над нас се смееше оная

луна, почти като глава.

 

Вървяхме много постепенно

не часове, а векове

към нещо неопределено

и строго срязано на две.

 

Автор: Недялко Йорданов

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.