Ето това е нашата стая

маса,

два стола,

креват.

А някога как мечтаехме

за стени със различен цвят.

Някога сред сериозните поети

аз бях едно смешно хлапе ,

което мислеше, че стиховете

се пишат най-добре

на канапе.

Искаш ли в тази нощ без заглавие,

в тази нощ

дори без три звездички,

всички минали дни да забравим,

всички.

И да станем просто жители

на градчето с безброй магарета,

на градчето, което наричат

„апандисита на България“.

Виж луната каква е оранжева —

по-оранжева от софийската.

Я, каква била тази Странджа! —

Витоша, само че по-ниска.

Утре сгъваме в куфара дрехите,

ушити по последна мода,

слагаме нещо по-вехто

и „слизаме

при народа.“

 

Автор: Недялко Йорданов

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.