Ден

Денят очите си отваря,

поглежда в мътното перде,

неясни срички изговаря

и иска нещо да яде.

 

Излапва млякото в бурканче,

нетърпелив и зачервен.

Измокреното му юрганче

е вече в пълния леген.

 

А после в синята си лодка,

приспан от шепот на вълни,

той тръгва бавно на разходка

в море от бели пелени.

 

Край него други лодки плуват,

край пейките стоят на кей

и биберонен сън сънуват

под слънчевия полилей.

 

А ние плуваме нататък

със своя малко уморен,

почти еднакъв, много кратък

от дните ни пореден ден.

 

Той нещо може би очаква

и иска да го изрече,

той само тихичко проплаква

обиденото му гласче.

 

Автор: Недялко Йорданов

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.