Горска кръв

Мойта кръв безумно се запали,

мойта кръв могъщо зашумя —

аз жадувам тъмни вакханалии

в тъмна, прародителска земя.

Роб да бъда на русалки чудни,

обверижен в кичури коси,

да ме будят птици ранобудни,

утринна роса да ме роси.

Там да бъда горски младоженик,

Крали Марко да ми бъде кум

и да бъдат дните ми блажени,

и да бъде цветен моя друм.

Да кумува Гюргя самовила,

долетяла пряко пропастта

в колесница от цветя и свила,

от бръшлян и дъбови листа.

Да излязат старите хайдути —

моя непогинала мечта, —

да разкажат подвизи нечути,

по хайдушки да ме почетат!