Във гарата на Прага

Във гарата на Прага
на прага на деня
разпери бавно, бавно
крилете си съня.

 

А хубаво е тука
във този странен град
това, че си на всички
напълно непознат.

 

Дрънчат чинии, чаши
и пивото кипи.
На три корави стола
до мен тя тихо спи.

Изчезва всичко. Млъква
учудения свят.
И всеки е в съня си
със сънища богат.

 

А те са странни, грешни,
добри и недобри.
Наоколо се смеят,
говорят за пари,
говорят за колбаси,
за хиляди неща…
Ала на двете маси
е кацнала нощта.

 

Един скафандър малък
обвил ги е във плен.
И само ние в нощ сме.
А иначе

е ден.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.