Яна

Кога го първи път видях,

реших, че той е — никой друг…

Речта му светлина разгръща.

Орел е силния му дух.

В хайдушки идол се превърнал,

звезди под веждите му спят.

И колко пъти ще го зърна —

все тия мисли ме морят.

* * *

В сърце ми, майко, обич блика

и ме залива с девствен плам.

* * *

Да слушам никого не искам.

Най-нежна песен в мене звънна.

В гърдите ми зора се плиска

и пее синева бездънна.

* * *

Един живот от таз земя

завинаги ще си замине.

Ще падне пустош и тъма

над моя недовършен път…

Но моя дух и мойта жажда

Дали със мен ще изтекат,

дали със мене ще изстинат?

Какво от туй, че ще загина

и всичко тук за мен ще спре?

Веднъж човек се само ражда,

веднъж и трябва да умре.

Със чест мечта е по-добре —

отколкото нечестно яве.

И славна смърт е по-добре —

отколкото живот неславен.

* * *

Звезди не светят без небето.

Без твърда пръст следи не раснат.

Небето без звезди не свети,

земята без следи угасва…

* * *

Тоз свят е срещи и разлъки…

Тоз свят е радости и мъки.

* * *

В чия разлъка мойта среща трае?

В чия ли мъка мойта радост зрее?

* * *

Бряг морски яростни вълни желае.

Човешки дух без бурна страст старее.

 

Автор: Венко Марковски

 

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)
Яна, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Leave a Reply

Your email address will not be published.