Сън край Бургас

Ти бе сърдита сутринта, стоя си вкъщи. Но напече
и върху синята черта на лятното море далече
яви се параход от захар, със тръбен глас той позова
и тръгна ти и затова не могат да те върнат вече.

 

Над теб се спуска облак с дъжд, по камъка като череши
се пръсват капки изведнъж и вдигат се мъгли горещи,
деца по локвите танцуват, дъждът прохладен с гребен бял

града от жега помъртвял и парка прашен бясно реши.

 

Подвикват ти,но тичаш ти, сандалките си взела с пръсти,

и мократа басма тупти, и мокри са косите гъсти,
но знаеш ти: дъждът ще свърши, и тичаш. Тъй ти е добре!
И чака Черното море със пясък черен.

 

Там има бронзови тела. Едно огромно слънце свети….
Там изумрудени била се сриват в пясъци нагрети.
Ах, има там живот и младост, от всяка стъпка почва път.
И твоите сълзи текат, в дъждовните сълзи прелети…

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.