Снегът вали

Снегът Бали, снегът вали…

И падат първите мъгли.

Изтля на сетните дърва

жарта… Но въпреки това.

 

Но въпреки това върви

през окованите треви,

през заледената кора

на предпоследната гора

 

и пренеси през този мраз

сълза на ум и смях на глас.

Но въпреки това ела

да стоплим своите тела.

 

Опрели тихо нос до нос

да шепнем страшния въпрос:

„Обичаш ли ме?“

Още миг…

Чуй! Драска с нокти смел войник

изпод леда изправя ръст

в купчинка топла, черна пръст.

 

Пристига верният ни кърт

да ни спаси от бяла смърт.

 

Автор: Недялко Йорданов

Leave a Reply

Your email address will not be published.