Светлина между тебе и мене

Колко много, много светлина

между тебе и мене…

На априлската вечер в тъмносиния вир

погледнеш ли ме, сърцето ми пее

и улици, пълни с неон, с разноцветни реклами,

то люлее и мами

като пъстри и лъскави змии,

упоени от флейтата на индуски факир.

Никога нищо не е имало,

девствено е сърцето ми

като съзрял портокал,

недосегнат от никого на върха на дървото,

а паметта ми е чист пясъчен бряг,

непристъпван още от ничий крак…

Може би светът е току-що сътворен,

аз съм първата обикнала жена.

Колко много, много светлина

между тебе и мене…

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.