Птиците

Насреща от моя прозорец

пошушва топола, в която

две птичета малки най-горе

си вият гнездо всяко лято.

 

Те заедно сутрин излитат

и вечер пак двете се връщат.

И мисля:“Ах, как са честити

със своята сламена къща,

 

със своята обич щастлива,

със своята волност богата!…“

О, дайте ми, птички красиви,

за малко ми дайте крилата!

 

За ваште пера във замяна

ви давам перото си, дето

не литва в лазурите рано,

но има на птица сърцето.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.