Пропуснат стих

Вървяха бели ветрове навънка

и нравеха па всяка птица път,

тревите вдигаха антени тънки,

далечни песни да ловят,

в горите раждаха се нови ручеи,

пчели събираха в цветята мед,

а аз стоях във себе си заключен

и не написах нито ред.

Затуй ли беше тъжна и смутена?

Това ли твоите сънища смути?

Бе тежко и на тебе, и на мене.

През моите нощи побеля и ти,

над празния ми лист очи навела.

Така внезапно аз те нараних

и всеки косъм бял над твойто чело

сега е може би пропуснат стих.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)
Пропуснат стих, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Leave a Reply

Your email address will not be published.