Приказка за сините баири

По кръглото небе умират

болнавите звезди.

Аз тръгвам в утрото сребристо

по твоите следи.

 

Немеят мъртвите дървета

и мъртвата трева

и само аз и твойте стъпки

сме живи същества.

 

Вървя по тях и не разбирам

защо вървя по тях,

защо отново ме привличат,

защо не чувствам страх,

защо зад сините баири

си спряла ти сама,

защо, когато спра до тебе

на бялата земя —

немеят мъртвите дървета

и мъртвата трева

и само аз и ти еднички

сме живи същества.

 

Защо тогава с теб сме близко

един човек почти —

и после всичко се обърква,

и пак изчезваш ти,

и аз отново тръгвам в здрача

под бледите звезди,

към сините баири крача

по твоите следи

и те настигам, спирам с тебе

и ти изчезваш пак.

И бавно, тихо се разплита

учуденият мрак.

Немеят мъртвите дървета

и мъртвата трева

и само аз и твойте стъпки

сме живи същества.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.