По закон

За всеобщото въздействие

(ако има точно такъв закон)

ние ставаме с тебе едно семейство,

ще си имаме с тебе дом.

 

Празнични и неловки,

ние вече вървим под ръка:

аз — с походка за маршировка,

ти — с голяма черна тока.

 

Ала нашата солидарност е кратка

и съшита с тънко конче.

Вместо „чичо“ ми казва „батко“

едно десетгодишно момче.

 

Аз съм двойно по-възрастен впрочем

и  към двойното още две,

а ти с тази рокля на точки

изглеждаш съвсем дете.

Няма смисъл да бъдем тежки.

По-добре да вървим така

както вчера,

още неженени,

вплели пръсти ръка в ръка,

а под носа на табелите

ти да късаш забранени цветя.

Време на лудории смели,

нима отлетя?

 

Не, не виждам никаква разлика

освен този паспортен печат

и това, че отиваме на работа

в един малък граничен град

с романтични каменни къщи

и с живот, който властно влече

А иначе ние сме същите —

едно момче,

и едно момиче.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 9.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)
По закон, 9.0 out of 10 based on 1 rating

Leave a Reply

Your email address will not be published.