Посвещение

За тебе си помислих тоя ден

когато корабите се завръщаха,

когато гроздоберът даваше на коса

последния си грозд

и тялото жадуваше за нежност…

 

Ръцете ми те чакаха, за да те доведат при моята

усмивка.

И шлейф от риби сребърни бе мрежата на вятъра,

и цвилене на есенни жребци долавях

в тромбоните на горските хралупи,

и виждах циганки със лозови венци в косите

по коловозите на гроздобера да танцуват.

И рекох ти: „Ела да се порадваме на есента!

Ела и избери най-тайното от всички кътчета на тоя

бряг,

кажи на тялото си: „Днес е твоят празник!“ —

и ако вятърът те пожелае,

и ако крадешком дъждът се приближи към тебе,

не казвай: „Аз очаквам друг…“ —

 

Открий им лоното си, както се открива

бразда, за да приеме песента на пъдпъдъка,

преди да е поникнало зърното.

Ще ти простя за тая изневяра

и ще се радвам на децата ти, които у дома ще доведеш:

на коленете си ще галя синеокото момче на вятъра,

чиято риза е тъкана от летеж на птици,

и между моя глас и твоя смях ще тича дъщерята на

дъжда

с пантофи сребърни и с поглед, в който свирят

флейти…“

 

Аз чаках да се зададеш откъм морето,

а там долавях дъх на пепел и пелин. Снегът стоеше

по върховете като вожд на хунска орда

и ледено позвънваха с юзди конете му…

Ти няма да си спомниш дюните и тяхното легло от

злато.

 

Ще се наметнеш с вълнения шал

и ще приготвяш зимнина пред прага.

От празната веранда ще се вижда

как заливът седи на пясъка

и кърпи с пяна вехтата си дреха.

Самотен ще се чувствам само с огъня и с тебе.

И ще си лягам рано, за да дойде в моя сън

синът на вятъра, чиято риза е тъкана от летеж

на птици,

и да послушам флейтите в очите на момичето,

чийто баща не стана есенният дъжд…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.