Откритие

Ти се люлееш в ръцете

на едно момче, което

се смее заедно с тебе,

когато белият гребен

на гъвкавата вълна

залее лицето ти.

 

Аз стоя настрана

на черния пясък,

сред другите хора размесен

и през черните очила

към морето

се взирам.

Това ти не подозираш.

 

Не мога да определя

какво точно изпитвам,

но съм уверен:

не е ревност, защото

в теб имам безгранично доверие^

такова доверие, каквото

даже във себе си нямам.

 

По-скоро изпитвам учудване,

малко тъжно може би,

че толкова просто и лесно,

толкова естествено,

без нищо това да му струва,

мемчето е сложило

дясната си ръка под главата,

а лявата под колената ти

и те учи да плуваш.

 

Или не, не учудване.

Изпитвам направо завист,

че то сега има

това, което на мене

от толкова отдавна

ми се струваше недостижимо.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.