Откритие
0
Ти се люлееш в ръцете
на едно момче, което
се смее заедно с тебе,
когато белият гребен
на гъвкавата вълна
залее лицето ти.
Аз стоя настрана
на черния пясък,
сред другите хора размесен
и през черните очила
към морето
се взирам.
Това ти не подозираш.
Не мога да определя
какво точно изпитвам,
но съм уверен:
не е ревност, защото
в теб имам безгранично доверие^
такова доверие, каквото
даже във себе си нямам.
По-скоро изпитвам учудване,
малко тъжно може би,
че толкова просто и лесно,
толкова естествено,
без нищо това да му струва,
мемчето е сложило
дясната си ръка под главата,
а лявата под колената ти
и те учи да плуваш.
Или не, не учудване.
Изпитвам направо завист,
че то сега има
това, което на мене
от толкова отдавна
ми се струваше недостижимо.