Орехът още не беше се разлистил

а гълъбите вече се любеха по клоните му…

Тоя орех си гледала ти,

ти, която няма да го видиш вече никога,

нито той ще те види някога

през чисто измитите стъкла…

Сърдиш ли ми се,

моя далечна и близка,

моя някогашна и сегашна

и … вечна:

ти, майко на моите деца,

сърдиш ли ми се,

че като чух пърхането на гълъбите

в клоните на стария орех,

станах и погледнах през прозореца,

погледнах и видях

как гълъбите се любят по клоните му,

преди орехът да се е разлистил…

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.