Ням и каменен

Отворени вратите ще оставя —

да ги люлее вятърът, да блъска

по тях самотното ми нетърпение.

Стъклата на прозорците ще счупя —

да влизат изгрева и здрача, и дъжда,

със оня дъх и блясък на косите ти.

Леглото ще е винаги готово —

като гнездо, изпълнено с крила.

В килера стар картините ще скрия

и грозните обиди — във сърцето си,

за да не се разсейвам с нищо друго.

На прага ще приседна — ням и каменен.

Ще спра часовника си. Ще помоля

и времето сезоните да бави,

за да не бъда много стар, когато

далечината твоя силует

загатне.

 

Димитър Василев

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.