На птичката се радвай отдалече

Протегнеш ли ръка — ще отлети.

Така ли мислиш?

Ето —

пада вечер.

Защо не приближиш до нея ти.

Небето е заключено и черно

и тежко диша влажната земя.

Простри ръка.

Тя чака и трепери

да е на топло, да не е сама.

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.