Мислех, детството ще отлети

С първото докосване и опарване.

И бях повярвал:

й ние сме като всички.

А ти?

Ето, премина мигът вълшебен,

но вече не мисля така.

Твоите коси сресваше като гребен

моята ръка.

Моята ръка беше сън,

който очите ти затваря,

когато като свещ навън

денят догаря.

Моята ръка беше платно,

разперено над твоето рамо.

Отплува лодката.

Едно петно

в далечината остана само.

Не, не сме като всички.

Прогледнах

и разбрах прекрасната истина.

Над нас тържествуваше като победа

само това, което е чисто.