Между небето и земята

Небето с хиляди очи

ни гледа.

Целуни ме!

Земята дебне и мълчи:

тя чака твойто име —

да гръмне с хиляди врати,

за нас да заговори.

Зове небето: — Полети!

Земята ни напомня, че сме хора.

Небе — земя.

Отвечен спор.

И кратка е борбата:

лети изгарящ метеор,

привлечен от Земята.

И ний ли тъй ще изгорим

във своя звезден полет?

Защо стоим? Защо мълчим

и гледаме надолу?

Среднощен час.

Среднощен път.

Над нас — луната бледа.

Замрял в очакване, градът

из бездната ни гледа.

И ний —

преди да полетим —

на края на скалата

стоим

в мига неповторим

между небето

и земята.

 

Автор: Димитър Методиев

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.