Междучасие

Звънецът звънна като гонг.

Започна междучасие.

И ний играхме пинг-понг

на дървените маси.

Свистеше дивият размах

на старите ни хилки.

Обгръщаше ни облак прах

и шепот на престилки.

Ти беше с равнодушен вид

там,

точно до вратата.

А аз — разстроен и сърдит

все губех във играта.

Но нещо в мен —

пинг! понг!

пинг! ионг! —

зачука двупосочно.

Пинг!

беше тъжно,

ала Понг!

усмихна се нарочно.

И ти внезапно се засмя

и стана

топче бяло

пред мене цялата земя.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.