Мария като усмивка

Когато ще загубя навика да пиша стихове,

тогава ти ще се явиш,

за да измиеш всичките ми грехове

и старостта ми да простиш.

 

Ще ме въвежда лаконичният ти жест

в най-нереалните съдби

и техните очи ще се превърнат в тест

за нови, незапочвани борби.

 

Ще вникнем в утрешните същини…

И в хоризонта още по-мъглив

усмивката ти полетяла ще звъни…

И само нея ще рисувам… Докато съм жив.

Leave a Reply

Your email address will not be published.