Като нас

Необяздени, луди коне

прелетяват през лунни ливади.

Ширине, ширине, ширине е

изпънало гривите млади.

 

Незапрягвани още в бразди,

незавързвани, неукротени, те

препускат под тъмни звезди, от

предчувствие ново родени.

 

Неизказана, дяволска страст

очите им ангелски цвили.

 Като нас, като нас, като нас

неоткрито небе са открили.

 

Да ги стигнем за малко поне, да

докоснем душите им млади..

Необяздени, луди коне

прелетяват през лунни ливади.

 

Пролетна река отвъд шуми и в

очите ми дълбоко свети. Всички

мои пътища вземи, да намериш

първа бреговете. С ветровете ми

дотам стигни — давам ти морето

за наследство. Няма никой да ме

обвини, че те лъжа. Любовта е

детство.

 

И дано така да продължи ту

стаена, ту пък поривиста. Ако

има между нас лъжи, те са

детски и остават чисти. Дай

ръката си за всички дни давам ти

аз песен за наследство. Няма

никой да ме обвини, че те лъжа.

Любовта е детство.

 

Автор: Евтим Евтимов

Още стихиве на Евтим Евтимов

 

 

 

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)
Като нас, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Leave a Reply

Your email address will not be published.