Като загубена река

Питат ме дали така

я любя

както вчера.

както днес

и сетне.

Тя като река

водата си

загубва,

тя изчезва

под скалите

летни.

Но докосна ли

ухото си

до нея,

над онази

почва

каменлива,

чувам как

из под земята

пее –

и откривам,

че е жива.

жива!

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.