Като загубена река

Питат ме дали така

я любя

както вчера.

както днес

и сетне.

Тя като река

водата си

загубва,

тя изчезва

под скалите

летни.

Но докосна ли

ухото си

до нея,

над онази

почва

каменлива,

чувам как

из под земята

пее –

и откривам,

че е жива.

жива!

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.