Интимно Веселин Андреев

Не зная как да те зова, любима!

Сърцето ми изпълват звукове,

ала за мойта обич няма име

и няма тъй сърдечни стихове.

 

Дали защото в мъка те обикнах,

любима моя, тъй ме заплени?

Или за туй виновни бяха дните —

суровите и героични дни?

 

В това велико и съдбовно време —

с бесилки и затвори, и борби —

и любовта е по-дълбока, земна,

защото… смърт ни чака, може би…

 

А ний сме двадесет и пет годишни…

Разцъфнала, зове ни младостта…

Не, не, ний с теб ще паднем без въздишка,

ще отдадем дори и любовта.

 

И нека никой, никой не узнае

мечтите ни от онзи юлски ден,

когато чиста радост ни ухаеше,

за Владимир… сина ни нероден…

 

Прииждат дни на бой велик… Ще минат.

Животът друг ще бъде. Нов. Богат…

И нашата мечта не ще погине —

безсмъртна пред куршума на врага:

 

каква младеж — свободна и прекрасна —

след нас в Родината ще зашуми!

Аз знам, любима, с нея ще израсне

и нашият жадуван Владимир…

 

Автор: Веселин Андреев

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.