Интимно

Бухлати облаци от люляка

и пламъци от дюлен цвят

стени и стрехи накачулиха

и лъхна пресен аромат.

 

Отново те видях предишната

под пчелен дъжд и сняг от вишнята:

ти мълком везеше ковьор

на плувналия в слънце двор.

 

Момченце къдраво и розово —

без да ти пречи на труда —

в ръчичката си с клонче лозово

гугукаше на свобода.

 

Пчела за малка млечна капчица

изписваше дъга с крилца

от снежнобялата му шапчица

до сладката му устица.

 

И днес са все тъй топли, момини

очите ти и твоят глас,

каквито в хубавите спомени

на младостта ги носех аз.

 

Ти беше прелестна в шевиците

и с тая сочна пълнота

на женственост и красота

под синьото небе и птиците.

 

Като те слушах, ми се струваше,

че леко вятърът вълнуваше

безбрежно, зърнесто поле

с пламтяща багра на лале.

 

И щом ти устните прилепнеше

до къдрите на моя син,

над нас усмихнат сводът трепнеше

все по-лъчист и ведросин.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.