Желание

Живеем без писма и вести

всред безвкусност първобитна.

Пространството ни се премести

и тихо времето залитна.

 

Като в читанка пада този

внезапен сняг – като във детство.

Здравейте, метеоролози,

предсказващи природно бедствие!

 

Затрупани сме със селцето…

И няма поща… Нищо няма..,

Но газената лампа свети

и огънят гори за двама.

Снегът вали със нежен шепот –

от някъде ли се завръща –

и носи минал трепет

на любовта една и съща.

 

И светят топлите ни длани,

и във гърнето къкри супа..,

Бих искал с тебе да останем

така, догдето ни затрупа.

 

Автор: Недялко Йорданов

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.