Елегия за нашите стъпки

Стъпките! Защо под облак мътен ги оставяме сами на пътя, накъдето искат да се взират, при когото искат да се спират, да си търсят сгряха през нощта?

 

За какво?

Кажи,

кажи за какво!

 

Есенният вятър ги събира

като късни,

гаснещи листа,

за да си запали после огън.

 

Той не иска да умират.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.