Елегия за кон

Препускай с коня. Все натам. Нагоре.

Там има лъх.

И връх.

И Млечен път.

Гората своя дом ще ни отвори.

Звездите огън

ще ни накладат.

А после в северните ранни нощи,

когато вятъра завие с вой,

ще чуваш под прозореца си още

да цвили

и да тропа

дълго той,

към твоя праг до късно да наднича,

но щом се взреш навънка призори,

звездите по небето ще приличат

на излетели под кон искри.