Езическо

За да остави красотата плод,

тя продължава и в смъртта да свети:

живота ми прелива в друг живот

и цветето превръща в ново цвете.

 

Под дим лазурен и под слънчев дим

аз сътворявах я от страст и глина.

И срещнал взора й

неутолим,

духът ми — да е вечна, я заклина.

 

С магията си нейните очи

ме караха смутен да зикна

Гласът й тих, дори да замълчи,

пак ще ме радва и ще ме тревожи.

Как мога тази страст да заглуша?

Тя, както нестинарската жарава,

не по нозете —

в моята душа

езическите си следи оставя.

 

И не случайно в мен грехът е жив

и в порива ми атавизъм има.

Затуй душата ми и в миг горчив

за красотата е неизтощима.

 

Автор: Николай Зидаров

Leave a Reply

Your email address will not be published.