Дъждовна вечер

Това не бе ни сън, нито измама,

а първата ни светла вечер бе:

под стряхата на мрачното небе

като деца стояхме с тебе двама.

 

Валеше дъжд, шумяха нощни птици,

тъмнееше зелената трева.

Заслушан жадно в твоите слова,

загледан в пламналите ти зеници,

 

усещах ясно как край мен се нижат,

като далечни плахи светлини,

отминалите твои детски дни

и простите ти радости и грижи,

 

усещах под оная стряха ниска,

която бе се спуснала над нас,

как ме опива твоя сладък глас

и как ми ставаш всеки миг по-близка.

 

Достига ли до тебе моя шепот?

Благословен да бъде онзи час,

във който чух сърдечния ти глас

и твойто име промълвих със трепет.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.