Дъждовна вечер
0
Това не бе ни сън, нито измама,
а първата ни светла вечер бе:
под стряхата на мрачното небе
като деца стояхме с тебе двама.
Валеше дъжд, шумяха нощни птици,
тъмнееше зелената трева.
Заслушан жадно в твоите слова,
загледан в пламналите ти зеници,
усещах ясно как край мен се нижат,
като далечни плахи светлини,
отминалите твои детски дни
и простите ти радости и грижи,
усещах под оная стряха ниска,
която бе се спуснала над нас,
как ме опива твоя сладък глас
и как ми ставаш всеки миг по-близка.
Достига ли до тебе моя шепот?
Благословен да бъде онзи час,
във който чух сърдечния ти глас
и твойто име промълвих със трепет.