Да се нарадваме на лятото

Да се нарадваме на лятото с метличината тъмносиня

и с веселия мак, разтворил червените си тънки чаши.

По здрач лепни една светулка на челото

и нека океанът звезден, безкраен да те не уплаши,

че ти си негова звездица. Отдай се тихо на щурците.

Усещаш ли как се люлеят сега небето и земята

от вечната им песен. Вие, притихнали жита, мълчите,

сънувате, невям, погачи в ръцете малки на децата.

Тревата като теб е дъхава, като очите ти зелена,

земята като теб е топла и диша с нега, отмаляла.

Преди нас, в нас, след нас живее неразгаданата вселена

със своя Млечен път запален, и непокътната, и цяла.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.