В деня ми — светъл и огромен

при мене просто влезе ти.

И как копнеех да догоня

пленителните ти черти.

От изворите на душата

аз слушах чисти гласове.

Не бе ни странница, ни свята,

дошла от други светове,

а колко красота и нежност

звучеше в простия ти глас.

И колко ужаси метежни

векът изсипа върху нас!

Но ние, влюбени и живи,

вървим през този труден свят,

вървим — и слънцето ни слива

със вечния си кръговрат.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.