Всички хубави неща

Никога така просторно

в стаите не е било.

Най-напред от тях изчезна

нашето добро легло.

После масата, където

хранехме се всеки ден.

И дивана стар, на който

вечер сядаше до мен.

Толкова неща ги няма,

наши, хубави неща.

И от всеки топъл ъгъл

вее студ и пустота.

Ах, голямата ни къща

тъй ли празна ще стои,

студ, враждебност и раздяла

в стаите ще се таи.

Никога не мислех аз, че

всички хубави неща —

търпеливо, от години —

е събрала любовта.

И сега, когато тя се

гърчи в нас и ни боли,

те ще се разпръснат мълком,

както мълком са дошли.

 

Автор Димитър Василев

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.