Безсъница

(за съжаление стихотворението не е цялото)

 

Да няма истина, да няма вяра

в нищо в твоя ден да не расте.

Посичат корените с брадва стара,

 че плашат се от върховете те.

 

От твоя път изминат и нагорен.

От мен самия. И от твоя знак.

Затуй от другата страна не спорят,

а садят. както иска им се пак.

 

И крият се зад сенки анонимни,

а всяка сянка образ е на страх.

Сега са станали така интимни,

че ти не можеш повече без тя

 

Без този таен съд по телефона

Пристигнал от отвъдни светове

Все тези гласове — откакто помня

все тези анонимни врагове.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +1 (from 1 vote)

Leave a Reply

Your email address will not be published.