През синята гора, на пътя спряла

През синята гора, на пътя спряла,

преминала си рано сутринта.

Сега мълчи, пътеките събрала,

и никого при теб не пуска тя.

 

Далечен облак в нея ли нагази,

заплита тя от клоните стена,

през този век тревожен да запази

поне за тебе малко тишина.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.