Покани ме в градината човека

Покани ме в градината човека,
но ябълка на клона не открил,
очите си закри с ръка полека.
Той всичко вече беше подарил.

И аз започнах плахо да надничам.
Дано така внезапно не сгреша.
Да шепна цял живот, че те обичам,
раздал отдавна своята душа.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.