Покани ме в градината човека

Покани ме в градината човека,
но ябълка на клона не открил,
очите си закри с ръка полека.
Той всичко вече беше подарил.

И аз започнах плахо да надничам.
Дано така внезапно не сгреша.
Да шепна цял живот, че те обичам,
раздал отдавна своята душа.

Leave a Reply

Your email address will not be published.