И когато в уличката бяла

…И когато в уличката бяла

все до тебе мама ме съзре,

до прозореца отворен спряла,

всичко отведнъж се разбере.

 

Ще се взира в сенките неясни,

всеки шепот наш ще я влече,

и в просъница ще каже гласно:

„Ех, порасна моето момче!“

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.