Едва луната в тъмното залезе

Едва луната в тъмното залезе,

едва прибрала своите лъчи,

от езерото синьо ти излезе,

огряла всичко с утринни очи.

 

Стоях. Мълчах. Видение ли зърнах?

Протегнех ли ръцете си сега,

аз можех езерото да прегърна,

когато ти вървеше по брега.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.